• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Багерът, семенцата и посветеният ум | Част 1

Лежах по гръб.

Неделима от безкрая.

Времето спираше.

Безподобна тръпка докосна и мина през цялото ми тяло.

Деликатно нежно вятърът погали лицето.

Проникваше в сетивата.

Ръката ми неволно се спусна надолу.

Усетих как пръстите ми потъват в пръстта.

Коленете пареха, светът се въртеше.

Отворих очи.

В тях неочаквано се вмъкнаха очертанията на един багер.

Те се разшириха. Започнах да фокусирам.

Над мен имаше голям жълт багер.

Останах в плен.

Учех се да карам скейтборд по няколко малки хълмчета, пробвах ефектни трикове и когато опитах да спра с т.нар. заден стоп за начинаещи, не успях. Загубих равновесие и паднах назад, точно преди да се врежа в бордюра.

На метри от мен един гигантски багер се движеше шумно. Беше огромна, невероятна машина. Правеше изкопи за правоъгълни стълбове и можеше да издълбае земно легло при различен наклон. Вперих очи в грамадния пневматичен чук, с който се разкъртваха фундаменти и пътища. На върха на багера стоеше човек. С умението и ръцете си той управляваше всичко това.

Може би от падането и удара в главата логичността ми достигна своя триумф и аз се поразих. Всъщност багерът, с цялата си формална и символна свързаност, много наподобяваше човешкия мозък.

Тази строителна машина-гигант приличаше на нашия мозък, приличаше на нашето съзнание и аз слисано продължих да наблюдавам как се управлява това технологично чудо.

Държим кормилото и управляваме

Багер. Мозък. Живот. Енергия. Човешки ресурси. Пари. Мисли. Емоции.

Управляваме ние. Сами. Не някой друг.

Или?! Демоничното обладаване внезапно ни трясва отвън и то поема надзора. Щот’ е по-лесно да се координираме с демоните, нали? Щот’ понякога просто липсва воля за друго…

Човешкият мозък е уникален. Нашите забележителни когнитивни способности позволяват да измислим колелото, да се приземим на Луната и да направим успешна трансплантация на сърце от трупен донор.

Държим в ръцете си уникално кормило.

Можем всичко.

Спомних си думите на учителя ми по балет:

„Всеки може да стане всичко, което поиска, затова имай големи мечти. И работи за тях! Стреляй към Луната. И работи! Дори да не уцелиш, все ще улучиш някоя звезда. Виж изяществото на балетмайсторите. Постижимо е във всяка една област от живота“.

Бях в седми клас, тренирах балет и силно вярвах в това. Сега съм лекар, специалист невролог, пак тренирам балет, падам от скейтборд и още по-силно вярвам в това.

Разположен е в черепната кухина и съдържа приблизително 100 млрд. нервни клетки при възрастен индивид – толкова, колкото са звездите в галактиката. При мъжа тежи около 1,6 кг, при жената – приблизително 1,45 кг, което отговаря на съотношението между средното телесно тегло на мъжа и жената. Може да достигне и повече – 2231 грама, например, както е при Кромуел, или 2238 грама, както е при Лорд Байрон. Последният често обичал да казва: „Тези, които умират за велика кауза, никога не се провалят“.

Обратно на логиката, силата на нашия мозък не зависи от неговия размер. Интелектът не се мери в грамове. Интелектът зависи от сложността на връзките между изграждащите мозъка клетки. Както обичаме да казваме ние невролозите, интересният мозък е силно дървовидно разклонен от множество сложни невронални вериги и мрежи.

Точно за тази сложност пиша и ще пиша. Тя ми е тема любима. А и според мъдреците това е истинското богатство – умът.

Най-безценното богатство ние носим със себе си – това е умът

Да бъдем богати на сиво мозъчно вещество, да бъдем благословени с възвишени цели! Да имаме посока, лична кауза, стимул, за да живеем красиво физически, духовно, интелектуално и морално, а не в стеснения кръг на потенциално живуркане с безсмислено вегетиране. Да живеем във вихър от жизненост, щастие и благородно желание да движим света към по-добро място и да оставим следа. Да действаме неуморно, ден и нощ. В името на мечтата.

Така ги разбирам аз нещата.

Електричеството, например, което тече по кабелите в домовете ни, винаги си е там. Също както и умът в главите ни. Уж все си е там. Обаче ние използваме електричеството, само когато пъхнем щепсела в контакта. Едно към едно е и с ресурсите в главата ни. Те се мобилизират, само когато ги пъхнем в контакта на значимата лична цел.

Кауза. Смисъл. Действие. Посветеност.

Иначе безответно умират.

Желязно е правилото: използваш или губиш

Андрю Карнеги казва:

„Има сила, подчинена на Вас, която е по-могъща от бедност и липса на образование, по-могъща от всичките страхове и суеверия взети заедно. Тази побеждаваща сила вътре във Вас се нарича посветеност на големите лични цели. Това е силата да управлявате и насочвате живота си в посоката, която желаете.“

И така.

Значимите лични и обществени цели, в комплект с действията по сбъдването им, калибрират и мобилизират мозъка по един начин.

Малките, импотентни и несъществени цели, в комплект с бездействията по тях, калибрират и демобилизират мозъка по друг начин.

Правилото е желязно: използваш или губиш.

„Няма попътен вятър за този, който не знае къде отива“ – ми каза веднъж един моряк. И продължи: „Тайната на успеха е в постоянството на намеренията.“

Когато иска, човек винаги намира начин

И това, че някой си наводнява главата с извинения, оправдания, обстоятелства, световния заговор, конспирация, космически пречки и мисли дребни като „буболечки“, го минавам без коментар.

Подобен мисловен модел носи щети и повтарящи се бедствени цикли.

За личността. И обществото.

Това с извиненията е банално.

Очевидно съществува като нагласа, но има малка добавена стойност върху развитието на нашия мозък, живот и прогрес. И след като е пустиня, напускаме.

Искаме в градините.

Илюзорно е да мислим, че безцелността няма последици. За беда, има.

Ето как:

Безцелно шляене през живота + убиване на времето + липса на цел + липса на воля + токсични храни + липса на спорт = затлъстяване, депресия, болести, преждевременна смъртност.

Направлението на природния поток може да тече само в две посоки:

  1. Посока едно – застой, ръждясване, гнилостни процеси, самоунищожение, примитивизъм, деградация, тоест пагубно сбогом на всичко достойно.
  2. Посока две – самоусъвършенстване, смисъл, разбиране, осъзнаване, любов, познание, сила, израстване, прогрес.

Прогресивен пример:

Точно както мускулите, мозъкът се нуждае от упражнения, стимул, цел и посока

Физическите упражнения изискват усилие, но стимулират развитието на мозъка.

Рандомизирано клинично проучване, част от проекта ActiveBrains, публикувано в списанието Neuroimage, за първи път доказа, че деца, които следват стриктен тренировъчен режим, спортуват и имат за цел добра физическа форма, повлияват развитието на определени мозъчни структури, което се отразява върху академичните им резултати.

Поддържането на добра физическа форма при децата и развитието на аеробен капацитет с активното вработване на сърдечносъдовата система, се свързва с по-голям обем на сивата материя в няколко кортикални и субкортикални области на мозъка. И по точно в следните – premotor cortex, supplementary motor cortex, subcortical regions, hippocampus, caudate nucleus, temporal regions, inferior temporal gyrus, parahippocampal gyrus и calcarine cortex.

Тоест здравата работа и обучението в определена посока променят мозъка и стимулират неврогенезата, което означава поява на нови нервни клетки.

Ноември 2017 попаднах на следното заглавие във вестник:

„Млади са, не учат, нямат работа и не търсят. 300 000 българи…“

Демотивирани, в трудоспособна възраст, без цел, не работят и не са регистрирани в Бюрото по труда.

Обидно за мозъка е, когато свием желанието му за развитие до безразмерно малка точка, ниска гладкост на целите, безхаберие, непонятен мързел и половинчати усилия. Полезно е обаче да знаем, че начинът на мислене и вземане на решения еволюира. И това не е красива измислица. Това е реалност, която дава приказни шансове.

Има една интересна мисъл:

„Повечето хора надценяват това, което могат да свършат за една година и подценяват това, което могат да направят за 10 години“.

Ето това е нещо ценно.

Когато дните ни са наситени с труд, посока, огромна работа и внимателна подготовка, няма начин след 10 години да не бъдем по-близо до съкровеното желание. Просто не трябва да се отказваме. Прогресът не винаги е линеен, има пикове, спадове, тъга, болка, но най-важно е малката пойна птичка в душите и главите безотказно, безспирно да чурулика. Това има силата на локомотив.

Защото един ден, когато вече не сме така млади, силни и всеможещи, когато не се надбягваме с времето, спешното и важното, сълзите в очите току-виж се разплискали неумолимо с въпроса „Как така позволих животът ми безцелно да изтече? Защо не се превърнах в моя идеал?“

 

Прочетете втора и трета част от поредицата за багера, семенцата и посветения ум.

1K Споделяния

Tags:

  • д-р Неделя Щонова
    д-р Неделя Щонова

    Невролог и водещ здравен журналист

    Д-р Неделя Щонова е специалист невролог и се занимава с аналитична и когнитивна психотерапия. Специализирала е във Weill Cornell Medical College, Ню Йорк и Hôpital Européen Georges-Pompidou, Париж. Член е на Европейското общество по клинична невромузикология и на италианската фондация…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Връзката щастие-здраве

Пътищата към щастието, които могат да доведат до по-дълъг и здравословен живот

Как Луи Пастьор промени медицината заради проблеми с алкохола

Историята на един млад учен, който горял от любопитство в присъствието на картоф

Да изкъпем душата!

Към емоционалните рани трябва да се подхожда с огромно внимание